Автори във Fashion.bg

Лятната колекция за 2017 на Gucci, чийто творчески директор е Алесандро Мишелe, се състои от 87 визии, в които владее макароническият дух на Майкъл Фиш. Мода за млади хора, още непривклещени в матрицата на конформизма и константният социален пол, каквото и да означава това. Затова и изглеждат очарователно попаднали не на мястото си, макар и подвластни на един ребританизационен импулс – неидеологизирани денди… Самопризнанието на Мишел досежно неговите креатури носи островен привкус и гласи: "Мъжката ваканционна колекция бе отличен случай да обрисувам своята идея за ексцентричност. Всичко започна от огромната ми страст към Англия. Опитах се да опиша какво се случва в моето въображение, което често разкрива естетика, много подобна на английската".

Eдин от най-рафинираните магазини за висок клас обувки – Mino 1923, късче есенциална Италия в сърцето на София, тапицирано в тъмночервено кадифе и приличащо на пещерата на Аладина и което дължим на вкуса на неотразимата Екатерина Матеева, наскоро представи в столична галерия, както и в магазина си, бранда Fabi, с празненство, в което демонстрацията на препарацията на раратетните обуща от елитен майстор и млад красавец, гравиращ изображения с лазер по желание, бе ароматизирана благоуханно с парфюмите от колекцията на бранда и всичкото това тънеше в спиритуозната омая на приготвени от много умел барман, приличащ на Конър Макгрегър, изкусителни коктейли. Зави ли ви свят?

Голяма и пищна манифестация на мъжкия моден ексхибиционизъм без никакви задръжки, изригваща като бутилка шампанско, отворена със сабраж, която се провежда в историческия център на Флоренция, където изложителите представят с много голяма предпазливост най-новите си колекции за мъже, отбелязват се деспотично най-новите тенденции, в сладостно очакване след няколко дни на не по-малко увлекателната фиеста на модата в Милано.

Строгите изисквания на спортменството изискват стил на обличане, който преди всичко трябва да пази от вятъра, студа и морската вода, а защо не и от лоши погледи на модни критици. На суша екземплите от подобно облекло се приспособяват за екстремни съревнования и съперничества.

Какъв е основният белег на скъпия костюм, освен заплатената цена - монограм на ръкава, етикет отвътре с името на поръчителя и разни други обозначения, според каприза и вкуса на поръчителя…

Никола е концептуалист до мозъка на костите си и грижливо обмисля своята стилистична килийка в жужащия кошер на модата. Счита се ученик на Олег Сергеев, който го е въвел в тайните на немското кроячество. Не би се затруднил да ви ушие и най-сложно мъжко сако, а също и брич.

Александър обича Алекзандър Маккуин, а вероятно и коктейлите "Алекзандър," но напоследък много си пада и по Хюсеин Шалайан и неговите ревюта-пърформанси. Счита пристрастията си моментни и е склонен да се откаже от тях в полза на други.

Ади обича Алекзандър Маккуин, Вивиан Уестууд и Джон Галиано (не обича Версаче). Безпокойството ми, че не могат да се харесват едновременно толкова много различни неща, успокоява с обобщението, че я вълнувал естетизираният кич.

Модната поява, подиумна или улична, е презумптивно мълчалива; тя трябва да заслепи, и не в бъбривост, а в показ. Тя е чиста фасцинация...

Костюмът трябва да се носи с достойнство и респект към себе си, към другите и към качеството на дрехата. Просто трябва да се носи така, сякаш е част от самите вас, а не като да е нещо купешко и като да сте го сложили за първи път и това е непоносима тегоба…

Sattelschuh е класика в жанра за края на седмицата в Нова Англия или в колежанския Look на ексклузивните снобски университети на източния бряг. От десетилетия студенти и професори носят останалите неизменни обувки с характеристичната червеникава подметка.

Якето Barbour съществува в три различни качества на плата - от супер лека, лека и тежка, водонепроницаема материя Thornproof. За производството на този специален и извънредно здрав материал се използва напластен египетски памук, изтъкан съобразно различни степени на здравина и най-накрая импрегниран по специален начин с восък.

Фирмата Barbour е основана от John Barbour през 1894 г. Но с по-голяма точност нищичко не се знае, историята мълчи. Относителната несигурност по отношение на датата на създаване издава известна похвална скромност, която се оглежда в оскъдната история на фирмата. Остава неясно защо, кога и как е произведено първото Barbour-яке.

Голяма яка с дълги краища и едно единствено копче е известна в света на модата като класически Kent. Подходяща е за формални случаи и й приляга неголям възел. Подходяща е за джентлемени, дефинитивно нерешени за експерименти и новомодни нововъведения. С две думи, говорим за скучно решение…

От Хелзинки до Мадрид присъствието му е вездесъщо и не ще намерите клюкарски вестник, в който да няма снимки на проминенцията, облечена тъкмо в това яке.

Костюми в синьо и сиво, както знаем са класици, за мъже, които не искат да рискуват имиджа и репутацията си, дори когато не са непременно политици и крупни бизнесмени. Мъжете изглеждат доспочтено и сдържано и на това не може никак да се възрази. Но този монохромен Look това лято е по-скоро фонов. Мъжете с радост експериментират да носят костюми в най-странни папагалски и паунски цветове, без каквато и да било сдържаност.

Папийонката е близък роднина на вратовръзката, в който обаче се разпознава техният общ предходник - кърпата, която се е връзвала на врата. До деветнадесети век украшението на врата на мъжете е една квадратна кърпа, която се сгъва на диагонал и след това се драпира около врата и по най-разнообразни начини се скланя към по-голям или по-малък възел.

Краят на яката на ризата не бива да остава открит от ръба на ревера на сакото. Трябва да има елегантно и добре преценено припокриване. Контурът на ревера е рамката, в която ризата играе само съпътстваща и също рамкираща роля спрямо вратовръзката.

Вече отбелязахме наличието на модел яка, която не се закопчава около врата и е предназначена за джентлемени, които не носят вратовръзка. Но този тип яка е подходяща и за т.нар. шал-вратовръзка, един капризен моден аксесоар, сроден с Аскът и пластрон и натоварен с много стилистични конотации.

Когато става дума за платове за ризи, конесьорите си мислят за произведенията на английските и италианските тъкачници. Разбира се, те се радват на голяма слава и, въпреки това, някои от най-добрите ателиета и манифактури за ризи по мярка ползват тъканите на швейцарската тъкачница Alumo в Appenzell.

Ризата в съвременната й форма малко се е променила от края на първата световна война. Единственото нововъведение е появата на джоб на гърдите, когато през шейсетте години жилетката губи популярност.

Неапол - тук с игла и конец се шие открай-докрай. Независимо дали сте в някое малко дюкянче в забутан край на града, или в репрезентативна индустриална сграда, какъвто е случая с фабриката Borrelli на Via Fasso Imperatore, "fatto a mano" е кредо.

Към английския провинциален живот, заедно с Barbour-jacke и Hunter wellies, безусловно принадлежи карираната риза в естественото "бяло" на вълната, то ще рече - бледо бежово.

На № 71 на Jermyn Street е легендарната фирма Turnbull & Asser, която от 1904 г. предлага немислимо разнообразие от платове за ризи по мярка, конфекционни ризи и вратовръзки.

Този тип риза удържа окончателната си и решаваща победа през осемдесетте години, когато всеки, който е истинско Yuppie си носи от Ню Йорк задължително една истинска Button-down-риза в бледосиньо, розово, бяло, жълто, или мента, раирана, карирана, или на шотландски карета.

Да подбереш в ненатрапчиво съзвучие обувки към останалото облекло и най-вече костюма, е, може да се каже, много лесно, или пък трудно, в зависимост от това от формални или естетически критерии се изхожда. Формално означава съобразно благоприемливите правила на обществото.

Тук Дукът на Уиндзор бива споменат по повод на т.нар уиндзорски възел, една легенда, една мистификация в бутафорния свят на модата, макар и фотосите да свидетелстват, че той ни най-малко не го е изобретил.

Две, взаимоизключващи се понятия, но не съвсем… И, слава богу, ненакапани със сладолед… Да бъдеш елегантен в жегите е напълно възможно, ако сте изобретателни.

На Piazza Vittoria в Неапол се намира, зад ненатрапчива, ала загадъчна витрина, магазинът, който от 1914 г. когато е създаден от Еудженио Маринела, обезпечава неаполитанци и джентлемени от цял свят, между които Горбачов, Джордж Буш, Фрасоа Митеран, Оскар Луиджи Скалфаро, Хелмут Кол и др, с чудеса във формата на най-фините вратовръзки, които познавачът може да си въобрази, по желание и по мярка.

Има и вратовръзки, които изцяло се състоят от коприна и не съдържат никаква подплата от друг материал. Тези редки и по правило значително по-скъпи майсторски произведения се обозначават със "seven-fold-tie".

Когато през 1953 г. Hermes вратовръзката се появява на пазара, никой не може да предположи, че четиридесет години по-късно са продадени над шест милиона екземпляра. При това Hermes има над стогодишна фирмена история.

Не ще намерите вълнена или плетена вратовръзка в гардероба на един английски City-Gentleman. Той би сложил вълнена вратовръзка само в имение в провинцията, а плетените вратовръзки с удоволствие ще остави на хората на изкуството, учените, литераторите и журналистите за тяхното истинско или мнимо бунтарство и антиконформизъм.

Най-важният белег за качеството на една вратовръзка за жалост не може да се изобрази, а само да се почувства. Затова, преди да си купите вратовръзка, подръжте я в ръка, почувствайте я, но не в жанра на сантименталността. Добре е да се види дали коприната се мачка, но много внимателно.

Онзи, който носи вратовръзка с цветовете на едно поделение, колеж, училище или клуб, по този начин дава израз на своята принадлежност към съответната институция и преди всичко - към доброто общество. Поне така е в Англия - люлката на вратовръзката.

Истински предходник на вратовръзката е по скоро вратната кърпа от средата на седемнадесети век, вече станала задължителна част от мъжкото облекло. Тогава една островърха "вратовръзка" е символ на извънредно богатство.

Минава доста време докато една част от облеклото се превърне в класика. При chino, за да стане това, минават цели сто години, от 1848 г. до петдесетте години на двайсети век.

Независимо от това, колко красиви или не са краката ви и от това, колко е топло, късите панталони си остават съмнителни в стилистично отношение и извън местата за ваканция, плажовете, къмпингите и приватните места няма какво да правят.

Повечето мъже са склонни да считат, че кройката на панталона зависи от модните прищевки и приумици - ту има басти, ту няма басти, ту биват широки, ту биват тесни или с форма на морков. Всъщност детайлите в кройката на панталона се сменят сезон след сезон, а на всеки десет години основно се променя кройката на тази част от мъжкото облекло.

Спортното сако е една многоизменчива част от облеклото на джентлемена, която за радост на очите, в съчетание с различни панталони, дава един изцяло нов outfit.

Дилън Джоунс дълги години е главен редактор на GQ, списанието ментор по въпросите на стила и интересите на джентлемена. Идвал е в София преди години за партито на Спас Русев в Кемпински, на което бе представен неговия наръчник за добри обноски, в присъствието на куп други бляскави мъже, като да кажем Ник Фолкс и двама-трима обезнаследени принца.

Деловият костюм за мъжа е една визитна картичка в обществото. Той трябва да изразява пълновластно характера на джентлемена. Презрението към костюма ви е презрение автоматично към бизнеса ви.

Изборът на бижута е една отговорност към костюма, а когато го е заместило едно неглиже, по-добре да няма никакви бижута…

Юбилейната международната изложба на мъжка мода - Pitti Uomo 90, се проведе много шумно и цветно във Флоренция от 14 до 17 юни. Карл Лагерфелд се появи сензационно, за да открие ретроспективна фотоизложба и за да получи високото отличие на Флоренция fiorino d'oro.

Както е добре известно, Нейно Величество английската кралица притежава хиподрума за конни състезания в Ascot, гдето всяка година през юни се провеждат конните състезания Royal Ascot. Джентлеменът е повинен да съблюдава по време на този величествен лиезон софистицирана етикеция и Облеклото на джентълмена: Morning dress, а именно високоофициален дневен гардероб до 17 ч.

При формални поводи и ресепсии, дрескодът повелява към фрака ви да има и бял шал от фин кашмир, подплатен с коприна, който обаче се оставя с палтото или пелерината на гардероб, а не се сензационира из салоните.

Бутанелите са от онези аксесуари, чиято важност е в обратна пропорция спрямо размерите им и чиято сила да завършат един облик е огромна, колкото и малки да са.

Има една част на мъжкото сако, която традиционално не получава особено голямо внимание, защото остава скрита и това е хастарът. Той е, така да се каже, една интимност, издаваща много за характера на мъжа. И поле за развихряне на неговите фантазии. Тапицерията на мъжкото самочувствие.

Това е единственото от палтата класици, коeто е снабдено с качулка. Тази форма на защита на главата има праисторическа традиция още от бронзовата ера.

Лятната колекция на DG за 2016 г. e горещо вдъхновена от китайския дворец в Палермо в тъй любимата им Сицилия - основна инспирация в модата им, по тяхно собствено признание.

Polo Coat е американско класическо палто, въпреки че е тясно свързано с традиционални и по-скоро елегантни форми на палто като Paletot, Ulster, Guardscoat. Brooks Brothers импортира този стил от Англия около 1910 г.

Crombie Coat е класическо английско палто за градски условия. Ушито от дебела вълна, то е много подходящо за неуютните есенни и зимни дни. Най-шик е да е на многотрадиционалната фирма Tibbett, чиито корени могат да се проследят назад до 1898 г.

Thomas Burberry може би не може да се счита за безусловен откривател на габардина, но има достатъчно търговски нюх да патентова водоустойчива и пазеща от вятъра тъкан през 1875 г.

Това е обувката, която е най-елегантното решение за топлите месеци и не във формализирани и официални ситуации. Удобна полуобувка с украсителен обрамчващ шеф, пасваща отлично на летни костюми.

Тирантите, този симпатичен анахронизъм, са особено популярни в Англия и САЩ, а за почитателите на класическия континентален стил изглеждат малко прекалени.

Едно от най-елегантните неща, които можем да видим на нозете на съвременния мъж, в отличен унисон със смокинга или костюма му, това са салонните пантофи.

Пошетът е от онези церемониални аксесуари, които открояват своебразието на джентлемена, всяка негова гънка говори за степени на самообладание и сигурност, доверени на тази малка галантна драпировка.

Още Коко Шанел отбелязва саркастично, че обратното на лукса не е бедността, а вулгарността. У нас луксът най-често не избягва участта да бъде самата скъпоструваща и в буквален, и в преносен смисъл вулгарност на показа.

Дали дизайнерът е скрит като Маргиела, който никога не се явява в края на ревютата си, не дава интервюта и дори тапицира лицата на моделите си с леко прозирен плат, за да подчертае първенствуването на дрехата, или е разхайтено преекспониран като Рик Оуенс, който навсякъде тресе индианските си коси и втрещява с вандалски изражения, произтекли от кожените му якета, все пак има значение в света на модата.

Едуард Джон Дейвид Редмейн, е английски актьор, модел, певец и най-вече, повярвайте, ужасно елегантен мъж. Роден и израснал в Уестминстър, той изучава история на изкуството в колежа Тринити, Кеймбридж, което му личи, защото винаги изглежда пикториално.

Иновациите на Браун в шивачеството се идентифицират в галантния скандал и помирение, почти като хваналите се за косите манекенки на Ричард Ейведън, на парадигмите на мъжката и дамската мода.

В един свят, в който дизайнерите се ценят повече от зана ятчиите, Savile Row си остава един от последните бастиони на традиционално кроячество и шивачество.

Има някаква странна екзалтация в огромните очи на Ann Demeulemeester, белязала и неоготиката на моделите й. При нея райето е винаги хиперболизирано, общият силует напомня "Пиеро" от знаменитата картина на Вато, а в детайлите се крие онази хистерика на Албрехт Дюрер, когото тя толкова много обича и директно цитира във фотосесиите си.

Бидейки в известен смисъл безстрастен, определено мога да кажа, че в съвременната мода особено ме изумяват Рик Оуенс, Хайдер Акерман и неповторимата Ан Демолеместр. Особено антверпенката… Абсолютно и в най-симпатичен смисъл луда… Какво ги свързва ли? Освен неоготиката и пънкарията…

Витрината на Gieves&Hawkes е особено репрезентативна за Savile Row. Често най-добрите шивачи са наврени в много малки магазинчета, понякога направо в мазета, но не така е при Gives&Hawkes на Savile Raw №1.

Стилът не се изчерпва само с облеклото. Съществуват разни малки добавчици, които окръглят образа, правят го по-фин и внасят една особена персоналност чрез драговолен избор.

След като печели телевизионен конкурс за модели при голяма конкуренция на двадесет и една годишна възраст, Дейвид Ганди подписва със Celect Model Menagement в Лондон.

Това, което за мнозина шивачи е мечта, за неаполитанеца Cesare Attolini отдавна се е сбъднало - Sartoria Mediterranea е мястото, където около 180 души шият мъжко и дамско облекло в два варианта, изцяло на ръка и донякъде…

В средата на петдесетте години Бриони имат вече 22 магазина в Америка. Но Бриони имат и амбицията да докарат тази скъпа клиентела и в Рим - в главния си магазин - където в автентична атмосфера да се заръча костюм.

Филмът за Алекзандър Маккуин, който бе представен на София филмфест, е перфидно-задоволствена режисура на Андрю Хейг, доста известен с одиозните си филми за мъжката проституция в Лондон и въобще благочестиво-нелицеприятните страни на хомоеротичната любов и перверзия. 

Дизайнерът-риба е безусловно Майкъл Фиш. В официалните за мъжете според сковаващите предразсъдъците на 19-ти век аутфити на Turnbul & Asser през 1965 г., г-н Риба, както той обича да се нарича, лансира широката, ярка шарена вратовръзка, станала известна като "Kipper"-вратовръзка, с всички асоциации на пушена риба и напращял от желание момък.

Колекцията Max&Moritz, щастливо дава среща на няколко модни интуиции, властващи ултимативно и потресаващо в съвременната мъжка елегантност - традициите на италианската сартория, английските модни предразсъдъци, есенциално въплътени във феномена на макаронизма и един особен хедонизъм, свързан с понятието soive.

В шест необятно изчерпателни зали в експозиционния център на Париж - Вилпон протече със смразяваща пълнота поредното модно изложение Première Vision. Първия ден бях с блейзър в нюанс bleu de roi с бели биета, което внушаваше доверие към мен.

При Kiton се шие дефинитивно на ръка с бели памучни конци, рамото, така нареченото неаполитанско рамо, като най-съществен елемент, по специална рецептура се обработва на ръка, за да се придаде обем чрез набор, илиците се обшиват също ръчно с копринени конци.

Най-голямо удоволствие изпитах на винтаж-щанда, от който си купих винено-червени до черно ретроградни очила със зелени стъкла и златни инкрустации, както и прекрасен пошет вв винено на зелени капки и черна папийонка на малки ябълковозелени фигурки.

Лапо Елкан е мениджър на "Фиат", има слава на прелъстител, приятел е на Хенри Кисинджър и е страстен почитател на "Ювентус". Почти всичко, което в съвременната мъжка мода се е спокойно уталожило, е вряло и кипяло през годините в модните експерименти на Лапо.

Съществуват еднореден и двуреден, навигационен блейзър, които имат различен произход. Едноредният, опирайки се на двуредния навигационен блейзър, най-често е тъмносин, възхожда към клубния жакет, който може да има всеки пожелан цвят. Навигационният блейзър възниква от късото двуредно сако, носено през деветнадесети век от маринатата.

Donegal Tweed - чудесен плат за спортни сака, комуто пасват вълнени и копринени вратовръзки, също така и вратовръзки от Irish Popelin, смес от вълна и коприна. Поради преобладанието на бяло в този вид туид, би могъл да се носи с риза Tattersallcheck.

Още като принц на Уелс, на по-късно живеещият в изгнание поради симпатиите си към Хитлер и брака си с Уоли Симпсън Дук на Уиндзор много допада да експериментира, при все че и военните мундири отлично пасват на донякъде декадентското му лице. Не ще забравя бричовете и ботушите му по време на една разходка с японската принцеса из градините на Балморал.

Редките цветове - музей на модата. Луда надпревара кой да е в по-рядък цвят. Изложение на папагали. Но редките цветове са в музея на облеклото във Флоренция и имат неподправен, облагороден от времето чар.

В големите плодове на тропическата палма от рода PHYTELEPHAS, наричана още "тагуа" или "корозо" има по няколко кавяфи ядки с много твърда бяла сърцевина. Тя напълно наподобява слонова кост и затова я наричат "растителна слонова кост". Местните занаятчии произвеждат чудесни малки скулптури, високо ценейки приликата със скъпоценната суровина.

Pitti Uomo дава сцена не толкова на натрапени модни тенденции, а е своего рода рицарски турнир между мъже кой е по- и най-елегантен. Затова и погледите се кръстосват като рапири и високомерие последва нескрито любопитство… Но протагонист е не толкова елегантният мъж, колкото вкусът…

В началото на XIX век младите англичани-дендита налагат тази мода; опростен, елегантен костюм, състоящ се от дълги панталони, сако, жилетка и палто, всичкото това, гарнирано със спиращи дъха акценти, изпъкващи на този нормативистичен фон.

Когато става дума за "неаполитанска кройка", неизменно се стига до най-знаменитата особеност на неаполитанското сако - мекото рамо. Този атлас, който държи, както казват италианците sulle spalle, върху плещите си, тайната на италианската мъжка елегантност, една голяма лекота, постигната по нелек начин, сърцевина на понятието sprezzatura.

Венчавката - едно църковно тайнство и сантиментален момент в живота на всекиго - ви задължава да положите извънредни усилия за стила на облеклото си. В сила са изискванията за официално мъжко облекло при тържествени случаи: фрак - вечер, морнинг джакет - денем.

На официална среща с делови характер подхожда тъмносин костюм с едва забележимо райе или дискретно каре. Пасват също мастиленосиньо, оловносиво, антрацитено, мишо сивокафяво, шоколаденокафяво. Отново бяла риза с двоен маншет с монограм и бутанели и вратовръзка в черно, в пастелни цветове, на точки, английско или американско райе и в никакъв случай на други фигурки, цветчета и Мики-Мауси.

В съответствие с дрескод Formal мъжете обличат класически костюм, желателно черен или вечерно син. В определени социални кръгове Semi-formal може да означава и Black Tie. Но в най-общия случай така се обозначава най-неофициалният от официалните стандарти за облекло. 

Днес смокингът е стандарт за вечерно мъжко облекло. Носи се с папийонка в черен цвят от сатен или коприна и пояс - cummerbund. Ако кавалерът придружава дами в театъра или в операта, особено ако е в ложа, той непременно трябва да е в смокинг.

White Tie, отбелязано на поканата, предписва възможно най-тържествен и софистициран стил на облекло за присъствие в изискано общество на вечери, балове и ресепсии. В присъствието на особи, височайши и официални лица, вечер мъжете носят пълно вечерно облекло, а именно...

Джентлеменът обожава немислимо фините материи на Лоро Пиана, деликатно-драматичните дипли на Napoli su Мisura, изящно нервозната, и все пак безупречна непристореност на ръчните шевове, повече от сладострастни, обмислените пропорции, едва ли не в смисъла на канона на Поликлет, музейната памет на етикетите с монограм и дата на съшиване, флиртуващата автентика на илиците, полупритвореност на одеянието над най-изразителната част от човешкото тяло - ръката.